Тъкмо си мислех, че халюцинирам, докато чаках на светофара, но не! MINI Cooper реши да паркира под „моста на влюбените”. Определено погледа ми  беше прикован от  щурото и нестандартното решение на марката да се рекламира. Виждайки колата наобратно първо се шокирах, след което се засмях.  Мастото  е много добре подбрано- централно и точно преди светофара, за да имаш време да обърнеш внимание и да се зачетеш в надписа, който гласи: „Паркинг само за MINI”. Оригиналната  кампания провокира положителни емоции у мен и определено разнообрази ежедневието ми, което потвърждава, че в  рекламата е много важно да сте изобретателни и различни, за да привлечете вниманието на клиентите.

Advertisements

Д-р Едуард Де Боно е един от големите световни мислители и философи на нашето време и авторитет в областта на творческото мислене и иновациите. Автор е на 62 книги, издадени на 40 езика. Създател на методи за ефективно и креативно мислене: Методът на 6-те  мисловни шапки, Методът на  Латералното мислене и инструменти за насочване на мисленето.

Какво представлява методът на 6-те мисловни шапки:

Има 6 различни въображаеми шапки, които можем да си слагаме и сваляме. Всяка шапка е с  различен цвят и представя различен начин на мислене, различна гледна точка за дадена ситуация. Когато сменим шапките, сменяме начина на мислене.

Бялата шапка

Неутрални факти и цифри, цялата информация, която имаме.

1+1 = 2 ; 1 < 3

Черната шапка

Негативно мислене

Всички доводи, защо нещо не може да се получи или не харесваме  дадено  решение, но не знаем защо?

 

Синята шапка

КОНТРОЛ над целия мисловен процес

Червената шапка

Залага на емоциите ни

Жълтата шапка

Мисли позитивно, без ограничения

 

Зелената шапка

КРЕАТИВНОСТ-  измисли нови идеи , концепции и възможности дори и да звучат абсурдно


<<Предишен запазен знак: Pepsi

Бях чела някъде преди време, че логото на Apple е сред най-вдъхновяващите и подтикващи към творчество запазени знаци. И наистина, смятам, че то е достойно лице на компания от подобна величина.

Нека отправим взор към миналото и надникнем към първото лого на известната компания.

В очакване да те удари ябълката…
Apple_first_logo
Първото лого на Apple

То е създадено през 1976 година и изобразява сър Исак Нютон, седящ под ябълковото дърво. Идеята е да създаде асоциация именно с прочутата ябълка, която вдъхновила един от основоположниците на съвременната наука. Запазеният знак е нарисуван от Рон Уейн.

Дъгата

Apple_Logo_Rainbow

Rainbow logo

Първият запазен знак обаче много скоро бива сменен. През 1977 година Роб Яноф нарисувал „отхапаната ябълка“. Целта е то да бъде асоциирано с дървото на познанието и райската градина. Друг интересно нещо е играта на думи byte/bite (бит/хапя). Ябълката е решена в цветовете на дъгата с цел да покаже,  че мониторът може да възпроизвежда цветове.

Едноцветно

Third_Apple_Logo

The monochrome logo

През 1988 година, Apple спира да използва многоцветния вариант на своето лого, замествайки го с едноцветна ябълка.

Aqua 

Blue-Aqua-Apple

Aqua-themed version

През периода 2001-2003 година Apple използва Aqua-варианта на своето монохроматично лого.

Стъклената ябълка

apple_glass_logo

Glass-themed version

А от 2003 година насетне се използва „Стъклената“ версия на ябълката.

Българският Хелзински Комитет /БХК/ в годишния си доклад  пише, че България спада в класациите за свобода на медиите. В същото време вестници като „Шок”, „Шоу”,”Уикенд”,”Галерия”,”Торнадо”, като че ли не са чували за журналистическата етика.

„ Единствените , които инвестират в българските медии, изглежа са хора, които имат някакви връзки с организираната престъпност, или са свързани по някакъв начин със сивата икономика. Проблемът със свободата на медиите остана”. Това е мнението на Оливие Бесил, ръководител на белгийския клон на „ Репортери без граници” по повод свободата на словото в България. В интервю за българската редакция Радио Дойче веле експертът твърди, че в България сивата икономика и мафията набират все повече сили и това поражда много въпроси.” Защо те не използват медиите за публични интереси, а за своите собсвени; Натискът които се оказва върху разследващите журналисти, занимаващи се с теми като наркотрафик, контрабанда на цигари или лекарства, а дори и с публични дела, е твъдре голям. България е членка на ЕС все пак , тя не е страна от Трети свят” Друг сериозен проблем за медиите в България, според Оливие Басил, е фактът, че много журналисти работят без договор, като по този начин могат да бъдат уволнени лесно и върху тях може да бъде упражняван натиск.

В гоненето на висок рейтинг и тираж  медиите все по-често залагат на комерсиалното и жълтото. Класическата журналистика отстъпва за сметка на сензациите. Това е така, защото голяма част от собствениците на медиите имат интерес от по-масова аудитория, за да налагат влияние, а търговията с влияние е основен мотив за инвестиции в медийния бизнес. Собствениците основават или придобиват медии, за да ги използват в паралелните си бизнеси.

Българските медии все по-често са инструмент за подкрепа или натиск срещу политици. Българският Хелзински Комитет съобщава, че заради преплетените политически и икономически интереси преобладава безкритичното или прекомерно положителното отношение на медиите към сегашното правителство и особено към премиера. Същевременно обаче  в края на 2010 г. държавата наложи глоба от 32 000 лева на  „Икономедия” АД (издател на „Капитал” и „ Дневник”) за разследвания на връзките между власт, пари и медии.

Седмичникът „ Капитал” разкри, че 50% от парите  на най-големите държавни предприятия са на депозит в Корпоративна търговска банка, свързана с „ Нова българска медийна група”( компанията, която притежава вестниците :„Монитор”, „Телеграф”, „Политика”,” Експрес”, „Меридиан мач” и Борба”, заедно с телевизиите TV7 и  BBT, които следват сходна редакционна политика).

Сайтът bnews.bg (медията привлича внимание с многобройния си екип, който работи в офис на едно от най-скъпите места в София-пл.” Народно събрание”9 . Журналисти , които пишат за сайта, разкриха, че отговорен редактор е Айсехел Руфи- по-известна като бившата съпруга на Ахмед Доган) и  vsekiden.com са с изцяло новинарска насоченост. Реалният им собственик  е добре скрит. В момента е невъзможно да се установи кой стои зад тях, още по-малко причините за големите инвестиции. Повтаря се сценарият с печатните медии- „инвеститорите” влагат пари , за да търгуват с влиянието на медиите.

През 2010г  Красимир Гергов най-после си призна, че е имал и има участие в собствеността на частната bTV. Това се случи едва, когато ГЕРБ промени медийния закон и отпадна текста, свързан с забраната на рекламни босове да притежават радио и телевизионни канали. Това, че в продължение на 10 години е нарушавал закона не доведе до никакви последствия, коментират от Българският Хелзински Комитет.

Българските журналисти „продължават да бъдат сплашвани , за да се защитят икономически, политически и криминални интереси; тези действия често остават безнаказани, което води до автоцензура”, изказава мнение ” Фрийдъм хаус”

Преди години Уиндзор беше град, в който традиционно се произвеждаше бира и преди 150 години там имало половин дузина бирарии. Те произвеждали бира, която след това била доставяна в Лондон и в други градове, пише БГНЕС. Но последната бирария спряла работа около 1931 г. и традицията била забравена, докато миналата година не се появила бирарията Уиндзор енд Итън. Новосъздадената бирария  си направи реклама на гърба на принц Уилям и годеницата му Кейт Мидълтън, като произведе  специално за сватбата им бирата „Уиндзор Нот”.


Майсторът пивовар Пади Джонсън заяви, че иска да създаде светла бира, подходяща за барбекюта и улични партита в страната на този ден.

„Уиндзор Нот” е светла била, създадена чрез комбинация от хмел от Англия и Нова Зеландия, която според бирарията олицетворява най-отдалечените краища на Общността на нациите. Бирарията съобщи, че „Уиндзор Нот” ще се продава през април и май, но ако има достатъчно търсене, тя ще помисли да продължи производството до следващата британска кралска сватба.

Марката „Кралска полова зрялост“ (Royal Virility Performance)  създаде бира с нетрадиционни съставки – „Виагра“ и „всякакви известни на човечеството афродизиаци“, казват производителите.

Бирата е перфектен лек срещу свръхчувствителност и е направена с цел – тя е по-добра от всякакви други напитки, които се изваждат само с етикет за сватбата, а освен това може да помогне практически на младата двойка, убедени са създателите.

Пивоварната Castle Rock, предлага  Kiss me Kate създадена специално за случая

Колегите им от Аднанс Саутуолд създават  Royal Wedding Ale

Наздраве!!!🙂

„Никога преди не е имало толкова много технически възможности да се предават информации на голямо разстояние и да влизаме в контакт по между си, както днес; много комуникационни медии, които за нас са станали разбиращи се от само себе си, са започнали развитието си едва през XX век…”

(проф. д-р Роналд Буркарт

„Публичната комуникация през ХХI век”)

В нашето съвремие, медиите са най-ефективният начин за комуникация в информационното общество. Чрез пресата, радиото, телевизията, Интернет и др., ежедневно хиляди новини достигат до милионите аудитории.

Основната цел на медиите, която трябва да уважим при работата с тях е, че те:

–         Информират;

–         Търсят истината, като предизвикват граждански дискусии;

–         Съществуват, за да печелят;

–         Предават съобщения и послания;

–         Защитават правото на обществото да знае;

–         Ангажират се за каузи в полза на обществения интерес;

Медиите извеждат своето право на информация от правото на обществеността да бъде осведомено. Не е случаен фактът, че основна характеристика на тоталитарните общества е тяхната затвореност, строгият контрол върху медиите и всякаква форма на публично изразяване на мнение, защото именно така е по-лесно да се управлява едно общество, когато то е неусведомено.

Има 2 основни вида медии: контролируеми и неконтролируеми:

Контролируеми медии – ПР практиците решават кое, къде, кога и как ще се каже

Неконтролируеми медии  – ПР практиците не могат да вземат решение (гейткийпъри).

Като контролирана  се определя тази медия, която дава относително високи гаранции, че съобщението ще се предаде във вида, в който е създадено – без външна намеса и нежелани модификаци. Например рекламите или корпоративните съобщения от сервизен тип (РSA – public service announcements – за обществени услуги, продажби, промоции и т.н.) са контролирани комуникации. Но пресконференцията или прессъобщението се отнасят към неконтролираните комуникации, тъй като репортажното отразяване или публикуването не подлежат на ПР-управление.

Каква е връзката между журналистиката и пъблик рилейшънс, между ПР специалистите и журналистите?

–         Доц. д-р Минка Златева в „Журналистика, медии и ПР – пъзел от противоречия”:

„Публичната комуникация е територията, на която се срещат журналистиката и пъблик рилейшънс и встъпват в определени взаимоотношения. Пъблик рилейшънс не само взима участие в  комуникационните процеси, но е утвърден вече като ефективен комуникационен механизъм, спомагащ за синхронизиране на интересите и действията на организациите и целевите им публики. ПР, както и журналистика, дава принос във формирането на общественото мнение, представяйки различни гледни точки и осигурявайки плурализъм в условията на гражданското общество.”

–         Професор Барбара Бернс обобщава някои свои изводи:

1.      „Пъблик Рилейшънс е собствено представяне на частични интереси и специални знания чрез информация, а журналистиката е функция на „общия интерес и всеобщо знание” и представлява „чуждото представяне” на фактите и събитията от действителността”;

2.      „Връзката между Пъблик Рилейшънс и журналистиката при изграждане на медийното съдържание е „влияние или власт””;

3.      „Пъблик рилейшънс държи под контрол темите и най-подходящото време за появяването на съобщенията в медиите. Следователно на лице е доминиране на влиянието на пъблик рилейшънс върху цялата медиийна система.”

В съвременото общество не само ПР специалистите влияят на медиите, а и обратното, поради многобройните печатни издания, електронни медии, интернет страници, журналистите трябва да бъдат актуални, различни от конкурентите в своите статии. Колкото по-прецизно работят ПР специалистите, толкова по всеобхватна информация могат да предоставят  на масмедиите. Именно затова най-важното в работата на специалистите по ПР и журналистите е да виждат себе си като партньори. Те трябва да работят в симбиоза за отношения на разбирателство, а не на конфликт.

Според Едуард Бернайс пъблик рилейшънс е „двупосочна улица”, а едно от главните усповия за успеха му е осъществяването на диалог. В процеса на водене на този диалог ПР и журналистиката използват разнообразни техники за въздействие. ПР изготвят програми на действие, които са от полза не само на организацията, за която работят, а и на цялото общество. Тук се намесват и медиите, тъй като без тях, тези програми не могат да станат достояние на обществото. Журналистите и медиите са основното звено за връзка между ПР и публиките. Без тях, техниките за въздействие от страна на ПР специалистите върху обществото най-вероятно ще завършат безуспешно.

Често обаче се случва тези взаимоотношения да са враждебни поради естеството на интересите на двете страни и поради различните области, в които практикуват. В интерес и на двете страни е работата в обстановка на взаимна изгода и сътрудничество. Създава се динамика в комуникацията между ПР практици и журналисти особено когато става въпрос за конфликт на интереси.

Между PR-ume и журналистите има конфликт, при това на различни нива -както между отделните PR-u и журналисти, така и на ниво главни редактори и корпоративни компании. Един от основните проблеми е свързан с упреците в непрофесионализъм, отправян и от двете съсловия. PR-ume не са доволни от начина, по който журналистите отразяват събитията, а журналистите не са доволни от начина, по който е поднесена информацията.

Често клиентът X иска да излезе на първа страница. Ние трябва да направим всичко възможно, за да види името и снимката си там. А всеки ден за място в медиите се борят близо 800 новини. Много пъти в този натиск към нас от страна на клиентите се получава цялостно изкривяване на PR пазара в България, защото се измислят псевдосьбития само и само да влязат в медиите.

Проблемът с лъжлива информация или заплащането на журналисти за отразяване на различни проблеми вълнува ПР-ите и медиите не само в България, а и в цял свят.

Взаимоотношенията PR и медии се дискутират по всички международни форуми, проблемите не са само в България. Разликата е, че тук отношенията са все още незрели. Преди  години в Щатите избухна голям скандал. Излиза информация, че е плащано на известен тв водещ, да защитава политиката в образованието на Джордж Буш.

В Русия бе направен следният експеримент – агенция с финландско участие пусна прессъобщение до медиите за отварянето на несъществуващ супермеркет. Една част от медиите веднага са го публикували (без да проверят информацията). Друга част са се обадили и поискали пари за публикацията и тогава пуснали новината, въпреки че такъв магазин изобщо няма. Този случай бе широко дискутиран по форумите. Целта бе да се изследва медийната среда, за да се разбере какво се случва сред журналистите. Докато има манипулатори и корумпирани хора, които искат да управляват информационно, независимо дали те са PR-u или журналисти, абсолютно винаги ще има и такива проблеми. Ето затова Пр-ите се нуждаят от  повече прозрачност от страна на медиите. Трябва да са известни техните собственици, какви са техните тиражи. За да бъдат архитекти на обществената информация, каквито трябва да са ПР специалистите, трябва да се знаят всички тези взаимоотношения и неформални връзки.

Добрите отношения с медиите се основават на доверие, прозрачност на отношенията, коректност, взаимно зачитане на различните гледни точки – т.е. за поддържане на добри отношения с журналистите от дадена медиа, ние трябва да им покажем, че могат да разчитат на нас. Това става като:

–         Подаване на истинна информация за организацията, която представляваме;

Честността и достоверността са най-важни. Лъжата е абсолютно забранена, когато цетла е изграждане на отношения на доверие. Акцентирането върху една история за сметка на друга също не е желателно. ПР практиците не трябва да се намесват при определяне последователността на излъчване на новините. Те са длъжни да предоставят еднаква информация на всички заинтересовани медии и да оставят журналистите сами да преценят кога, как, къде да поместят новината.

–         Поддържане на постоянен информационен поток;


Предлагането на услуги, събирането на интересна информация и предоставянето й навреме на журналистите се цени високо. За да бъдат сигурни, че материалите ще се публикуват навреме, ПР практиците биха могли да се запознаят с крайните срокове на приключване на медиите. Освен това сътрудничето на журналистите по всяко време на денонощието със сигурност ще направи добро впечатление и ще допринесе за изграждане на доверие.

–         Не трябва да се прави забележка на журналиста, че не е публикувал цялата му подадена  информация – зачитане правото на лично мнение;

Оплаквания, заяждания и молби дразнят журналистите. ПР специалистите не трябва да настояват дадена новина да се публикува или не, защото пречат на журналиста да си върши работата. Ако дадена новина представлява интерес за медиата или обратното, нищо не би могло да спре журналистите да я отразят или да я игнорират напълно.

–         Не подценяваме журналистите като им изпращаме информация наситена с реклама; трябва да правим точно обратното – да сме първи при тях не само за добрите, но и за лошите новини;

Всеки опит за потулване на история или новина се проваля. Практиците не трябва да настояват за прикриването на дадено събитие, тъй като обиждат журналистите и ги карат да изневеряват на общественото доверие. Предотвратяването на  неприятни ситуации е единственият начин лошите новини да не достигнат до медиите. В случай, че медиите са отразили некоректна информация, практиците могат да поискат опровержение. Коригиращите съобщения са успешна практика в подобни ситуации.

–         Да се поддържа равнопоставено отношение между различните медии и журналисти, независимо от името, издателите, аудиториите и тиражите на  средствата за масова информация;

Заливането на медиите с информация трябва да се избягва. Важно е да се поддържа актуална базата данни с координатите на журналисти. Конкретна информация трябва да се изпраща до най-подходящия журналист.

–         Да ги „ухажваме”;

Подаръци, прозвънявания не само по работа, покани за важни събития или дори коледното парти на компанията, за която работим, за да накараме представителя на медиата да се почувства наистина важен и значим за нас. Постепенно спечелили на наша страна журналиста, все повече новини, както ние ги желаем, ще се появяват в медиите.

На дневен ред идва темата за разпознаване на качествената информация, за сериозната експертиза и за задълбочената подготовка, особено в област като  връзките  с  обществеността. Нуждата да си достатъчно подготвен, че да можеш да четеш между редовете или да чуваш, слушайки, става все по-спешна. Е, тогава сигурно ще успееш да подготвиш и изпратиш на колегите от медиите информация, която наистина би им служила като сламка или би им дала възможност да доразвият темата, по която работят. Но кога това е възможно? Кога наистина помагаш, вместо да отегчаваш с „новини с натрапчив вкус на рекламно послание“?

Умения, които трябва да притежава един ПР специалист при работата си с медиите:

1.      Да може да използва новината като източник на информация за организацията;

Когато знаеш за какво говориш. Познаваш областта, в която пишеш, толкова, че да знаеш това новина ли е или не.

2.      Да знае как се работи с журналисти;

Когато познаваш лично журналистите, с които ежедневно работиш, и не само не им бъркаш имената, ами знаеш от каква точно тема те се интересуват, кой ресор покриват, за да изпратиш нещо, от което те наистина ще имат полза.

3.      Как се поднасят фактите;

Когато знаеш кога или на кого да изпратиш съобщението. Добре е, ако материалът се изпрати преди редакционното затваряне. Или пък например спестиш прикачването на снимки към колегите от радиото или телевизията.

4.      Как се създават новинарски събития;

Като се започне с пулсиращата необходимост от любопитство и сериозно познаване на сектора, за който работиш. Премине се през постоянно консултиране на редица информационни източници, и то по възможност,  възползвайки  се  от лесния достъп до международни такива.
Интелигентно четене между редовете, така че да уловиш навреме тенденция и да използваш момента и се стигне до задълбочено познаване на медиите и спецификата на техния „начин на живот.“

5.      Как се поддържа репутацията  на компанията или как се променя политиката на организацията спрямо медиите;

Въпрос на интелигентност е да си осигуриш достъп до подходящите издания, които следят и анализират различните сектори. Нарочни срещи  със  специалисти  в  сектор здравеопазване, ИТ и телекомуникации, финанси също биха позволили надникване отвъд дадена тема. Разговор с журналист, който отдавна разнищва  определен  проблем, ще подскаже от какви данни наистина се нуждае, за да ги потърсиш от клиента, за когото работиш, и да ги изпратиш обратно, и то навреме. Или например, преди да предложиш програма в областта на корпоративната социална отговорност, си направил проучване поне в интернет пространството, за да защитиш устойчивостта на предложената идея, да отговориш на истинската необходимост на обществото и отразиш световните тенденции в тази област.

 6.      Как се изготвят и предават прессъобщения (пресинформация press release):

Това е най-широко разпространената, проста и кратка форма на ПР-информация. Тя съчетава точно и навременно огласяване на важна и значима информация с почти пълната невъзможност за нежелани интерпретации.

Използва се всекидневно за информиране за новини, събития, интересни факти за дейността на организацията, обикновено по конкретни поводи (нови пазари, нови проекти, нови продукти, нови назначения, награди, успешни участия в национални или международни събития, сливания на компании).

Текстовата част е около една компютърна страница и следва логическата верига Кой? Какво? Кога? Къде? Защо? Как? Първото изречение на материала трябва да дава отговори на първите четири въпроса независимо от реда им. Пояснения и допълнения към тези отговори се дават в следващите изречения. Вторият абзац може да разшири информацията с отговори на въпросите Защо? и Как?, като осъществи смислова връзка с минали или предстоящи събития. Това е моделът за писане на новини, известен като  “ обърната пирамида”:


7.      Как се организира интервю;


Интервюто е универсален жанр, който може да се реализира в печатна медия, да се излъчи по радио или телевизионен канал.

Тъй като интервюто е много ефективна форма за лансиране на личности, организации и идеи, всяка възможност за осъществяването му трябва да се използва.

Подготовката на интервюто е свързана с:

Ø      Определяне на главната посока на посланието, което ще се отправи чрез интервюто;

Ø      Събиране и систематизация на всички факти и възможните гледни точки към тях; аргументация на алтернативните мнения;

Ø      Структуриране на информацията – подреждането й върви от най-важните и съществени тези към подробностите по модела на обърнатата пирамида;

Ø      Договаряне на правилата – времетраене; използване на цитати от интервюто (как и при какви условия); използване на звукозаписна техника; отразяване на интервюто (пълен запис или с редакторска намеса и коментар); прекъсвания (интервюираният да има достатъчно време за отговори и те да не бъдат прекъсвани) и т.н.

Ø      Подготовка на интервюирания за евентуалните трудности с журналистическите похвати;

Ø      Подготовка на поведението – по възможност репетиция и видеозаписи за анализ и контрол на поведението.

Интервю – портрет . За да се направи, журналистът трябва да придружава ръководителя на организацията за определено време на работното му място и при пътувания ( напр. 1 седмица, 1 месец).

 8.      Как се организира пресконференция или пресприем;

Целта на организацията е да предостави на пресконференцията информация за дейността на организацията и свързани с нея конкретни новини, събития, проекти и др. Това е директна възможност за една компания да представи своята дейност или събитие, директно да чуе и да отговори на поставените от медиите въпроси по темата.

Най-общо стъпките за подготовка и организация на пресконференция включват:

–         Темата (новина, повод, събитие, проблем);

–         Списък на участниците (от страна на организацията и от страна на гостите);

–         Покани за медиите;

–         Покани за други участници (експерти, партньори, гости);

–         Водещ на пресконференцията (представител на организацията или външен ПР специалист);

–         Презентация на организацията (съобщение, резюме на фактите, обявяване на проект или събитие);

–         Списък на информационните материали за медиапапката (пресинформация, каталог, брушура, снимки, допълнителни материали – статистика, данни, мостри, презентации, химикалка, бележник, визитни картички и други);

–         Списък на евентуалните въпроси, които могат да бъдат зададени;

–         Място на провеждане;

–         Дата, ден, час на провеждане и продължителност;

–         Фото и видео заснемане на пресконференцията;

–         Техническо осигуряване и подготовка на залата (техническо оборудване за мултимедийна презентация, микрофони, техника за преводач);

–         Кетъринг;

–         Бюджет;

Примери:

Пресконференция на Топалов от 2007 година след партията му с Широв в Корус: http://vbox7.com/play:10e76a59

Пресконференция на Димитър Бербатов за присъединяването му към Манчестър Юнайтед от 02.09.2008 http://vbox7.com/play:169e20f8

  9.      Какво е брифинг;

Кратка среща между медиите и представител на организацията – обикновено говорител, който информира накратко журналистите по конкретен повод, събитие, важна новина, възникнал проблем и др. Обикновенно се провежда в сградата (пресцентър, информационен център, кабинет) на организаторите, където накратко и делово се отговаря на въпросите на медиите.

10.  Специални събития:

Специално е онова събитие, планирано, организирано и проведено с цел да се открои по особено запомнящ се начин така, че максимално да се засили важността и значимостта на съответния момент в живота и дейността на дадена организация, да се засили интересът към продукта или услугата, които са в центъра на събитието, и да се мотивират купувачите да осъществят покупка или да се възползват от съответната услуга.

 

Ефективен метод за общуване с големи и разпръснати публики. За успешна комуникация, ПР специалистите трябва да познават особеностите на всеки вид медия, техническите й изисквания, ценности и правила. Медиите не могат да поберат всички съобщения, предназначени за тях. Освен това публиката им отделя все по-малко време и внимание. Медиите са ключов елемент в националната информационна система, а ПР специалистите играят особено важна роля, когато става дума за адаптиране към бързо променящите се медии и публики.

 

Annie Leibovitz

Posted: април 20, 2011 by nikta87 in ЖМУЦ Любимци

„Нужна е химия, за да се случи истинската фотография”

Гениалната фотографка на нашето време Ани Лейбовиц

Обектите на нейната работа, се простира от Бъкингам и Белия дом до детската стая в къщата на Том Круз или съблекалнята на Мик Джагър. От дълги години Лейбовиц работи за Vanity Fair и американския Vogue, както и за рекламни кампании, като тези на Gap, Disney и Louis Vuitton. Тя е единственият фотограф в света, чиито книги се продават в повече от 100 000 копия и то при първо издание. Изложбите й редовно разбиват рекорди в музеите.
Все още е студентка,
когато нейна фотография на поета-бунтар Алън Гинзбърг на антивиетнамско рали става корица на сп. Rolling Stone. Нервна, плаха и дългокоса, на 21 прави първия си портрет и той е на Джон Ленън. Научава се да бъде незабележима. „Тя умее да се промъкне незабелязано и да се превърне в част от живота ти“ – казва Арнолд Шварценегер, когото Ани започва да снима още като млад. Обикаля на турне с Алис Купър, а след това и с комуната около писателя Кен Киси, докато те взимат психеделични наркотици и пътуват в изрисуван училищен автобус. През 1975 въпреки заплахата да изгуби работата си, тя отива на турне с Rolling Stones и взима наркотици, за да го усети истински. И това узаконява нейния индивидуален почерк: Лейбовиц снима на места и във време, в които никой друг не поглежда. Тя не обича студията и нагласените истории. Харесва й да снима репортажно в серии, а от Vanity Fair насам започва да разказва истории в един-единствен кадър. И на моменти те са толкова находчиви, че само за една нощ превръщат сниманата личност в знаменитост. Упи Голдбърг разказва за портрета, който Лейбовиц й прави във вана с мляко: „Ходех си по улицата в петък вечерта и никой не ме забелязваше. А събота сутринта, след излизането на Vanity Fair, хората скандираха моето име.“
Циниците биха казали,
че тя подкрепя голямата фабрика на знаменитостите, истината е, че тя е техен коментатор. Някои от нейните портрети имат спираща дъха, нежна интимност като например певицата Рики Лий Джонс, седнала като дете в скута на своя любовник, или Боб Дилън, поливащ цветята си. Друг път нейното око е способно да улови нещо отвъд и да предскаже бъдещето.
В последните няколко години Лейбовиц минава изцяло към дигитална фотография. Обвиняват я, че си играе много с постпродукцията на фотографиите си. Според нея това твърдение е пресилено, въпреки признанието, че обича този тип „нереална реалност“. Договорът й с Conde Nast Traveler е прекратен, защото отказва да снима най-красивите плажове на планетата в слънчево време. „Мисля, че нещата изглеждат по-добре, когато са в тъмни краски – свива рамене. – Може би… минавам през моя син период или нещо такова.“
Висока, с очила и маниер да командва непринудено,
Лейбовиц почти винаги е облечена в черно и ръкомаха широко с дългите си ръце, смее се гърлено и умее да се самоиронизира. Живее в Ню Йорк, защото, както казва, „В Лос Анджелис щях да съм принудена да си сложа ботокс и да бъда много слаба“. Офисът й е в приземен етаж, домът й – с голи дъсчени подове, стени от червени тухли, клубни столове от тъмна кожа и фотографии с широки рамки над камината. Последните няколко години са драматични за Лейбовиц. За кратко време си отиват майка й, баща й и дългогодишната й любовница – писателка и една от най-изтъкнатите критички на САЩ Сюзан Зонтаг. Междувременно в края на 2005 Ани Лейбовиц стана родител за втори път, когато приемна майка износи и роди близначките й Сюзън и Самюъл. Четири години по-рано, на 51, с инвитро самата тя износи дъщеря си Сара и я роди, докато приятелката й Сюзън беше край леглото й в болницата. Сега, на 59, Лейбовиц има екстремно развиваща се кариера и три малки деца, за които трябва да се грижи. В книгата й от 472 страници A Photographers Life и придружаващата я изложба, сред фотографиите има и много лични, като например снимка на Ани Лейбовиц гола и на Зонтаг след смъртта й.
След като Сюзан умира от рак и 15-годишната им връзка, Ани Лейбовиц агонизира от болка. Зонтаг е любовта на нейния живот. Лейбовиц говори за тяхното време заедно – за пътешествията, които са предприемали, за войните, на които са били свидетелки, за детето, което са гледали заедно (Сара е зачената от анонимен донор на сперма), как са живели в отделени пентхаус-апартаменти в Челси и поглеждали в отсрещния прозорец, за да проверят дали при другата свети, как си купили апартамент в Париж, как Лейбовиц издигнала селска къща в група от разнебитени хамбари в северната част на Ню Йорк и дала на Зонтаг вековна постройка в двора за нейно писателско убежище. Накрая как Лейбовиц наела частен самолет след неуспешната последна операция на Зонтаг и й купила дом, където да умре.
Снимките на Зонтаг в погребалната зала
една от които е красив черно-бял полароиден колаж на Сюзан, легнала в ковчега, провокират обидни коментари. Синът на Сюзън, Дейвид Рийф, ги определя като „карнавални образи на смъртта на една знаменитост“. Семейството на Лейбовиц е другата основна сила в нейния живот – от родителите й до нейните деца, създадени в късните години на живота й.

• Лейбовиц е отговорна за много важни фотоси. На 8 декември 1980 заснема Джон Ленън и му обещава, че ще е на корицата. Той отказва да позира без Йоко. Ани решава, че трябва да е гол. Целувката е запечатана. Пет часа по-късно Ленън е застрелян с четири куршума (петият минава над главата му) от Марк Чапмън. Снимката, която е отпечатана по-късно на корицата на „Rolling Stone“, е последната му официална фотография.

Бременната в седмия месец Деми Мур се появява на корицата на списанието през 1991. Снимката, направена от Лейбовиц, се счита за една от най-скандалните в историята на изданието. Отпечатването ѝ води до разделянето на обществото на два лагера: едните подкрепят идеята бременни жени да позират, а другите го считат за гротескно и обидно. Заглавната снимка към статията „More Demi Moore“ е причина и за разрешаването на важен казус по отношение на посегателството върху авторското право. „Лейбовиц срещу Парамаунт Пикчърс“

разглежда справедливата употреба спрямо четири фактора, заради които от студиото печелят делото. Основният аргумент е, че пародийната фотография (послужила като реклама на филма „Голо оръжие 33 1/3“), въпреки че е крайно вдъхновена от по-ранната композиция, не представлява пазарна щета. Допълнителни доводи са различните контрасти, израженията на двете лица (Деми Мур и Лесли Нилсен), както и това, че актрисата е позирала със собственото си тяло, а на снимката с комика е използвана само главата му… По-късно Мур отново позира, също гола, но този път с изрисуван костюм по тялото си.

• През 2000г. Ани Лайбовиц изготва снимки за календара на Pirelli.
• През 2007г. Ани Лейбовиц е поканена да направи снимки за визитата на кралица Елизабет II в щата Вирджиния. Промоционален филм на BBC показва разгневената кралска особа, когато фотографът предлага „по-малко натруфеност“: короната да бъде махната.

• Един от скандалите през 2008 също е заради обектива на Лейбовиц. Певицата и актриса Майли Сайръс, на 15, позира гола до кръста (прикрита с покривка за легло) за поредица на „Vanity Fair“. Обществото е шокирано, тъй като момичето основно участва в продукции на семейно угодния канал на Disney.

• Упи Голдбърг също застава пред фотоапарата ѝ. Идеята на Лейбовиц е, че актрисата е „излязла от всичко бяло“ и за това я снима във вана пълна с мляко. Голдбърг твърди, че на следващия ден от отпечатването на снимката вече всички я разпознавали.

• Българинът Христо Явашев, познат ни като Кристо, е представен като опакована фигура през погледа на фотографа.

• Наричат „безчувствена“ първата снимка на тъмнокож за корицата на „Vogue“. Жизел Бюндхен позира с ЛеБрон Джеймс, а неговата поза е определяна като „горилска а ла Кинг Конг“. Баскетболистът защитава фотоса, като казва, че е свикнал всяко нещо, в което вземе участие, да бъде критикувано.

• Леонардо ди Каприо е сниман два пъти от великата Лейбовиц. Първия път с лебед, а втория с полярния мечок Кнут, превърнал се в символ на това, какво ще загубим, ако глобалното затопляне продължи. Снимката с второто животно е корица към „The Green Issue“ (заигравка със значението на „issue“ – Зеленият брой/проблем) на „Vanity Fair“.

• Тя е направила  снимките за прочутия календар „Лаваца 2009”.
В  концепция му се бе постарала да разкрие водещите ценности на италианската култура и изкуство, както и да предложи своята – на места леко иронична, интерпретация на вечните италиански символи.
Водещата снимка е „Венеция”, в която Ани Лейбовиц акцентира върху чашата – маска, препращайки към духа и страстта на венецианските карнавали.

„Вълчицата” е снимана в самия Колизеум.

„Модата” чрез две оригинални и разкошни вечерни рокли, както и с типичната дизайнерска атмосфера е „запечатана” в ателието на Долче и Габана.

„Геният” е Леонардо да Винчи, а неговият Витрувиански човек, безсмъртен знак за хармонията и красотата, този път е поставен в огромна кафена чаша.

Следващата фотография е „Съблазън”, която показва автентична страстна целувка между двама влюбени на един от мостовете на река Тибър.

Типичните за италианците „Спагети” са увековечени от обектива на Лейбовиц с прекрасното голо женско тяло в средата на огромната чиния на фона на чудните хълмове на Тоскана.

„Киното” пък е зашеметяващ фотографски римейк към прочутата филмова сцена във фонтана „Треви” (със сексапилната Анита Екберг от култовия филм на Фелини „Долче вита” – „Сладък живот”).

• Вниманието ми беше привлечено и от рекламната кампания на киностудиото Disney.
Снимките са направени край езеро, разположено недалеко от испанската столица Мадрид. Холивудската звезда Scarlett Johansson, изигра в рекламата ролята на Пепеляшка, участват и други звезди.Снимиите са общо 12 и са включени в календар.
Where Every Cinderella Story Comes True

• Създава красива фотосесия на Сара Джесика Паркър и Крис Нот на страниците на юнския брой на американския Vogue 2008.

• Прави впечатляваша фотосесия на Кейт Бланшет от 1999 до 2009г

• За портфолиото на „Магьосникът от Оз“ за американския Vogue Лейбовиц снима 7 или 8 много известни личности заедно, една от тях е Кира Найтли

• Пред нейния обектив са заставали холивудски звезди, кралски величия, световни топмодели : Джак Никълсън, Анджелина Джоли, Арнолд Шварценегер, Кейт Мос, Джони Деб, Камеран Диаз, Стинг, Упи Голдбърг, Кейт Бланшет,Джъд Лоу, Барак Обама, Рийз Уидърспун, Хоакин Феникс, сестрите Олсън, Мадона, Дженифър Анинстън, Дженифър Лопес, Шон Конъри и много други.
Стилът на Ани Лейбовиц е силно повлиян от идеята за взаимодействие между фотографа и модела. Обикновено под “портрет” се разбира лицето на един човек, но портретите и включвате и тялото, тъй като присъствието само на лицето за нея е отегчаващо. Не получава достатъчно информация за обекта, който снима.

• Дрю Баримор е снимана от нея в фотосесията „Красавицата и Звяра”

• Бях впечатлена от невероятната фотосесия снимана от Лейбовиц за Vogue, наречена „Ромео и Жулиета”

• Една от най-големите звезди в модната индустрия рускинята Наталия Водянова е снимана за Vogue от Лейбовиц в нетрадиционна фотосесия
„ Алиса в страната на чудесата”

• Една от многото рекламни кампании, които в взима участие Лейбовиц
(Body By Milk)

Легенди се носят за работата й и нейната свръхвзискателност. В документалния филм за живота й, направен от сестра й Барбара и излъчен у нас по телевизия HBO,
главната редакторка на американския Vogue Анна Уинтур споделя: „Лейбовиц ни подлудява, разбира се. А бюджетът е понятие, което въобще не влиза в нейното съзнание.“

Грейдън Картър – редактор във Vanity Fair, я описва като „Барбара Стрейзанд с фотоапарат“, т.е. изключително взискателна и трудна за пазарлъци, когато става въпрос за работа.

„Добрата снимка зависи 10% от модела и 90% от фотографа.”

Кукуригуууу…. това е звук, който рядко можеш да чуеш по софийските улици. Но ето, че за пореден път се убеждавам, че няма невъзможни неща.

Вървейки по един столичен тротроар, внезапно до слуха ми достигна този неочакван за мен звук. Наблизо имаше паркинг, ограден с ограда (за мое най-голямо щастие :D).

Сред колите буквално вилнееше петел. Той тичаше щуро между тях, а аз пък хукнах след него(естествено от другата страна на оградата), за да запечатам този паметен за мен момент на снимка.

<< Предишен запазен знак: Coca Cola

Нека се върнем отново назад във времето, за да проследим развитието на запазеният знак на друга известна марка и пряк конкурент на Coca Cola, а именно – Pepsi.

Следващ запазен знак: Apple>>

Лицето.

То е не само част от нашето тяло. Чрез него ние общуваме и се разпознаваме един друг. Лицето привлича, лицето отблъсква. Лицето обикновено е най-запомнящото се нещо в един човек.

Запазената марка пък е лицето на фирмата, която представя. Затова тя притежава изключително значение за успеха на всяка компания.

В следващите постове ще ви представя еволюцията на няколко запазени знаци, принадлежащи на световноизвестни и успешни компании. Във вариантите от различни години, можем да усетим и духа на времето, впримчен в тях.

Coca Cola

Несъмнено, една от най-добре познатите световни марки. Затова и щe се спра първо на нея.

Следващ запазен знак: Pepsi>>