Archive for the ‘ЖМУЦ Любимци’ Category

Крактка биография

Известната фотографка Сара Мун е родена през 1941г. във Франция. Тя произхожда от семейството на англичанин и французойка. Заради войната, семейството се преселва в Англия, където Мун получава художествено образование. От 1960г. до 1966 Сара Мун работи като професионален модел, а след 1970г. решава да застане от другата страна на фотоапарата и започва своята кариера като фотограф. Тя бързо се доказва като талантлив и запомнящ се с творбите си професионалист.
През 1968г. Сара Мун започва дълъг период на съдружие с модната къща „Maison Cacharel”, а нейният индивидуален и неповторим стил – мечтателен, чувствен, романтичен и импресионистичен я прави световно известна.
През 1972г. Мун работи за годишното издание на известения календар на марката „Pirelli”, даван като подарък на важните клиенти на компанията. С този проект Мун се превръща в първата жена фотограф, работила за изданието.
Мун работи за водещи списания като “Marie-Claire”, “Vogue”, “Nova”, “Harper’s Bazaar”, “Elle”, “Stern”. Нейните фотография не остават недооценени и много скоро печелят безброй награди.
След петнадесет години работа като моден фотограф, работейки и следвайки командите на много световно известни марки като “Vogue”, „Chanel” и “Dior”, кариерата на Сара Муун прави завой, когато тя решава да посвети себе си и творчеството си на фотографията по-лично и този път абсолютно артистично.
През 1985 г. тя създава серии от фото илюстрации за „Червената шапчица”. Тези снимки са публикувани в книга, съпровождани от текст на Шарл Перо.
Сара Мун е автор на няколко книги и филми, носител е на награди.

Изложби
● Galleria Carla Sozzani, Милано, 2002
● Howard Greenberg Gallery, Ню Йорк, 2001
● Michael Hoppen Gallery, Лондон, 2001
● Maison de la Photographie, Москва, 2001
● Weinstein Gallery, Минеаполис, 2001
● Jane Corkin Gallery, Торонто, 1999
● Camera Work Gallery, Берлин, 1998
● Galleria Carla Sozzani, Милано, 1996;
● Center National de la Photographie, Париж, 1995
● Rencontres Internationales de la Photographie, Арлес, 1994
● Staley Wise Gallery, Ню Йорк, 1993
● Printemps Ginza, Токио, 1989
● International Center of Photography, Ню Йорк, 1983

Стилът

Сара Мун често е наричана „фотограф – импресионист”, тъй като нейните снимки са изпълнени в стил, наподобяващ импресионизма в изобразителното изкуство.

Удивителното и неповторимо в творчеството и е неговата връзки с измисленото и фантастичното. Още в първите си фотографии, Муун илюстрира желание за откъснатост от реалността.

Първоначално изборът и да се занимава с модна фотография я насочва в друга творческа посока. В този вид фотография всичко е въпрос на илюзия, на привлекателност, мечти и вярно предаване на реалността.

Във фотографиите на Сара Муун се забелязват два типа разфокусиране на изображението. Единият представлява размазване, дължащо се на движението на обекта на снимане. Вторият вид е получен чрез повторна експозиция на същия кадър, като обекта променя положението си всеки следващ път.

По време на кариерата си в модната фотография, Сара Мун снима в цвят в зависимост от конкретния случай. Във втория период от творчеството си, Муун първоначално се насочва към черно-бялата фотография, за да създаде снимки, навяващи самота, нереалност, момент извън времето. Понякога разнообразява работата си с цветни снимки, които обаче са много различни от черно-белите и творби.

Фотографката възприема цвета като обект сам по себе си, а неясните контури на цветните петна отдалечават снимките от точната прецизност, характерна за фотографията и ги доближават повече до художествена картина.

За снимките си, Муун не работи със светкавица, а използва дневната светлина. Тя предпочита да снима в черно-бели тонове, намирайки ги по драматични, пред цветните снимки.

Според собствените и думи, творчеството и е повлияно от малцина модни фотографи, сред които френския фотограф Ги Бурден.

Календарът на „Pirelli“

За календарът на „Pirelli” 1972г. е време на промяна. По онова време арт директорът на „Pirelli” – Дерек Форсайт е напълно наясно с нуждата календарът да се отличи от крещящата вулгарност на снимките, заливащи улиците.

Това е и причината да поеме риск, като повери изданието на календара  от 1972г. в ръцете на първата жена фотограф в историята на „Pirelli” – Сара Муун.

За място на снимките е избран Париж – град, който Мун обича и който няма да тежи много на бюджета на „Pirelli”. Villa Les Tilleuls е мястото, подбрано за осъществяване на снимките. То е било изоставено, но е служило като военен щат на Гестапо по време на Втората световна война. Била е необходима много работа, за да може мястото да влезе в необходимия вид и Муун върши повечето от нея сама. Резултатът е място, отдалечено от света, притежаващо фантастична атмосфера.

Това издание на календара няма конкретна тема: предметът на снимки е жената, не като провокатор на еротични послания, но сигурна в своята женственост. Атмосферата напомня тази на импресионистите – публичен дом, където жените очакват богатите си клиенти.

Сара Мун сама избира моделите си: Mick Lindburg, Suzanne Moncur, Boni Pfeifer, Inger Hammer, Magritt Rahn, and Barbara Trethman. С тях, Мун се отнася търпеливо и изгражда хармония от спонтанност и приятелство, които личат в снимките.

В това издание, всеки месец е разделен от следващия със снимка. То въвежда нов стил и за пръв път календарът започва да се продава на черния пазар, като всяка снимка струва по £100.

Календарът от 1972г. е считан за един от най-красивите и макар да отнася критики от някои мъже, пресата харесва календара, а успехът му е много голям.

Реклами

Annie Leibovitz

Posted: април 20, 2011 by nikta87 in ЖМУЦ Любимци

„Нужна е химия, за да се случи истинската фотография”

Гениалната фотографка на нашето време Ани Лейбовиц

Обектите на нейната работа, се простира от Бъкингам и Белия дом до детската стая в къщата на Том Круз или съблекалнята на Мик Джагър. От дълги години Лейбовиц работи за Vanity Fair и американския Vogue, както и за рекламни кампании, като тези на Gap, Disney и Louis Vuitton. Тя е единственият фотограф в света, чиито книги се продават в повече от 100 000 копия и то при първо издание. Изложбите й редовно разбиват рекорди в музеите.
Все още е студентка,
когато нейна фотография на поета-бунтар Алън Гинзбърг на антивиетнамско рали става корица на сп. Rolling Stone. Нервна, плаха и дългокоса, на 21 прави първия си портрет и той е на Джон Ленън. Научава се да бъде незабележима. „Тя умее да се промъкне незабелязано и да се превърне в част от живота ти“ – казва Арнолд Шварценегер, когото Ани започва да снима още като млад. Обикаля на турне с Алис Купър, а след това и с комуната около писателя Кен Киси, докато те взимат психеделични наркотици и пътуват в изрисуван училищен автобус. През 1975 въпреки заплахата да изгуби работата си, тя отива на турне с Rolling Stones и взима наркотици, за да го усети истински. И това узаконява нейния индивидуален почерк: Лейбовиц снима на места и във време, в които никой друг не поглежда. Тя не обича студията и нагласените истории. Харесва й да снима репортажно в серии, а от Vanity Fair насам започва да разказва истории в един-единствен кадър. И на моменти те са толкова находчиви, че само за една нощ превръщат сниманата личност в знаменитост. Упи Голдбърг разказва за портрета, който Лейбовиц й прави във вана с мляко: „Ходех си по улицата в петък вечерта и никой не ме забелязваше. А събота сутринта, след излизането на Vanity Fair, хората скандираха моето име.“
Циниците биха казали,
че тя подкрепя голямата фабрика на знаменитостите, истината е, че тя е техен коментатор. Някои от нейните портрети имат спираща дъха, нежна интимност като например певицата Рики Лий Джонс, седнала като дете в скута на своя любовник, или Боб Дилън, поливащ цветята си. Друг път нейното око е способно да улови нещо отвъд и да предскаже бъдещето.
В последните няколко години Лейбовиц минава изцяло към дигитална фотография. Обвиняват я, че си играе много с постпродукцията на фотографиите си. Според нея това твърдение е пресилено, въпреки признанието, че обича този тип „нереална реалност“. Договорът й с Conde Nast Traveler е прекратен, защото отказва да снима най-красивите плажове на планетата в слънчево време. „Мисля, че нещата изглеждат по-добре, когато са в тъмни краски – свива рамене. – Може би… минавам през моя син период или нещо такова.“
Висока, с очила и маниер да командва непринудено,
Лейбовиц почти винаги е облечена в черно и ръкомаха широко с дългите си ръце, смее се гърлено и умее да се самоиронизира. Живее в Ню Йорк, защото, както казва, „В Лос Анджелис щях да съм принудена да си сложа ботокс и да бъда много слаба“. Офисът й е в приземен етаж, домът й – с голи дъсчени подове, стени от червени тухли, клубни столове от тъмна кожа и фотографии с широки рамки над камината. Последните няколко години са драматични за Лейбовиц. За кратко време си отиват майка й, баща й и дългогодишната й любовница – писателка и една от най-изтъкнатите критички на САЩ Сюзан Зонтаг. Междувременно в края на 2005 Ани Лейбовиц стана родител за втори път, когато приемна майка износи и роди близначките й Сюзън и Самюъл. Четири години по-рано, на 51, с инвитро самата тя износи дъщеря си Сара и я роди, докато приятелката й Сюзън беше край леглото й в болницата. Сега, на 59, Лейбовиц има екстремно развиваща се кариера и три малки деца, за които трябва да се грижи. В книгата й от 472 страници A Photographers Life и придружаващата я изложба, сред фотографиите има и много лични, като например снимка на Ани Лейбовиц гола и на Зонтаг след смъртта й.
След като Сюзан умира от рак и 15-годишната им връзка, Ани Лейбовиц агонизира от болка. Зонтаг е любовта на нейния живот. Лейбовиц говори за тяхното време заедно – за пътешествията, които са предприемали, за войните, на които са били свидетелки, за детето, което са гледали заедно (Сара е зачената от анонимен донор на сперма), как са живели в отделени пентхаус-апартаменти в Челси и поглеждали в отсрещния прозорец, за да проверят дали при другата свети, как си купили апартамент в Париж, как Лейбовиц издигнала селска къща в група от разнебитени хамбари в северната част на Ню Йорк и дала на Зонтаг вековна постройка в двора за нейно писателско убежище. Накрая как Лейбовиц наела частен самолет след неуспешната последна операция на Зонтаг и й купила дом, където да умре.
Снимките на Зонтаг в погребалната зала
една от които е красив черно-бял полароиден колаж на Сюзан, легнала в ковчега, провокират обидни коментари. Синът на Сюзън, Дейвид Рийф, ги определя като „карнавални образи на смъртта на една знаменитост“. Семейството на Лейбовиц е другата основна сила в нейния живот – от родителите й до нейните деца, създадени в късните години на живота й.

• Лейбовиц е отговорна за много важни фотоси. На 8 декември 1980 заснема Джон Ленън и му обещава, че ще е на корицата. Той отказва да позира без Йоко. Ани решава, че трябва да е гол. Целувката е запечатана. Пет часа по-късно Ленън е застрелян с четири куршума (петият минава над главата му) от Марк Чапмън. Снимката, която е отпечатана по-късно на корицата на „Rolling Stone“, е последната му официална фотография.

Бременната в седмия месец Деми Мур се появява на корицата на списанието през 1991. Снимката, направена от Лейбовиц, се счита за една от най-скандалните в историята на изданието. Отпечатването ѝ води до разделянето на обществото на два лагера: едните подкрепят идеята бременни жени да позират, а другите го считат за гротескно и обидно. Заглавната снимка към статията „More Demi Moore“ е причина и за разрешаването на важен казус по отношение на посегателството върху авторското право. „Лейбовиц срещу Парамаунт Пикчърс“

разглежда справедливата употреба спрямо четири фактора, заради които от студиото печелят делото. Основният аргумент е, че пародийната фотография (послужила като реклама на филма „Голо оръжие 33 1/3“), въпреки че е крайно вдъхновена от по-ранната композиция, не представлява пазарна щета. Допълнителни доводи са различните контрасти, израженията на двете лица (Деми Мур и Лесли Нилсен), както и това, че актрисата е позирала със собственото си тяло, а на снимката с комика е използвана само главата му… По-късно Мур отново позира, също гола, но този път с изрисуван костюм по тялото си.

• През 2000г. Ани Лайбовиц изготва снимки за календара на Pirelli.
• През 2007г. Ани Лейбовиц е поканена да направи снимки за визитата на кралица Елизабет II в щата Вирджиния. Промоционален филм на BBC показва разгневената кралска особа, когато фотографът предлага „по-малко натруфеност“: короната да бъде махната.

• Един от скандалите през 2008 също е заради обектива на Лейбовиц. Певицата и актриса Майли Сайръс, на 15, позира гола до кръста (прикрита с покривка за легло) за поредица на „Vanity Fair“. Обществото е шокирано, тъй като момичето основно участва в продукции на семейно угодния канал на Disney.

• Упи Голдбърг също застава пред фотоапарата ѝ. Идеята на Лейбовиц е, че актрисата е „излязла от всичко бяло“ и за това я снима във вана пълна с мляко. Голдбърг твърди, че на следващия ден от отпечатването на снимката вече всички я разпознавали.

• Българинът Христо Явашев, познат ни като Кристо, е представен като опакована фигура през погледа на фотографа.

• Наричат „безчувствена“ първата снимка на тъмнокож за корицата на „Vogue“. Жизел Бюндхен позира с ЛеБрон Джеймс, а неговата поза е определяна като „горилска а ла Кинг Конг“. Баскетболистът защитава фотоса, като казва, че е свикнал всяко нещо, в което вземе участие, да бъде критикувано.

• Леонардо ди Каприо е сниман два пъти от великата Лейбовиц. Първия път с лебед, а втория с полярния мечок Кнут, превърнал се в символ на това, какво ще загубим, ако глобалното затопляне продължи. Снимката с второто животно е корица към „The Green Issue“ (заигравка със значението на „issue“ – Зеленият брой/проблем) на „Vanity Fair“.

• Тя е направила  снимките за прочутия календар „Лаваца 2009”.
В  концепция му се бе постарала да разкрие водещите ценности на италианската култура и изкуство, както и да предложи своята – на места леко иронична, интерпретация на вечните италиански символи.
Водещата снимка е „Венеция”, в която Ани Лейбовиц акцентира върху чашата – маска, препращайки към духа и страстта на венецианските карнавали.

„Вълчицата” е снимана в самия Колизеум.

„Модата” чрез две оригинални и разкошни вечерни рокли, както и с типичната дизайнерска атмосфера е „запечатана” в ателието на Долче и Габана.

„Геният” е Леонардо да Винчи, а неговият Витрувиански човек, безсмъртен знак за хармонията и красотата, този път е поставен в огромна кафена чаша.

Следващата фотография е „Съблазън”, която показва автентична страстна целувка между двама влюбени на един от мостовете на река Тибър.

Типичните за италианците „Спагети” са увековечени от обектива на Лейбовиц с прекрасното голо женско тяло в средата на огромната чиния на фона на чудните хълмове на Тоскана.

„Киното” пък е зашеметяващ фотографски римейк към прочутата филмова сцена във фонтана „Треви” (със сексапилната Анита Екберг от култовия филм на Фелини „Долче вита” – „Сладък живот”).

• Вниманието ми беше привлечено и от рекламната кампания на киностудиото Disney.
Снимките са направени край езеро, разположено недалеко от испанската столица Мадрид. Холивудската звезда Scarlett Johansson, изигра в рекламата ролята на Пепеляшка, участват и други звезди.Снимиите са общо 12 и са включени в календар.
Where Every Cinderella Story Comes True

• Създава красива фотосесия на Сара Джесика Паркър и Крис Нот на страниците на юнския брой на американския Vogue 2008.

• Прави впечатляваша фотосесия на Кейт Бланшет от 1999 до 2009г

• За портфолиото на „Магьосникът от Оз“ за американския Vogue Лейбовиц снима 7 или 8 много известни личности заедно, една от тях е Кира Найтли

• Пред нейния обектив са заставали холивудски звезди, кралски величия, световни топмодели : Джак Никълсън, Анджелина Джоли, Арнолд Шварценегер, Кейт Мос, Джони Деб, Камеран Диаз, Стинг, Упи Голдбърг, Кейт Бланшет,Джъд Лоу, Барак Обама, Рийз Уидърспун, Хоакин Феникс, сестрите Олсън, Мадона, Дженифър Анинстън, Дженифър Лопес, Шон Конъри и много други.
Стилът на Ани Лейбовиц е силно повлиян от идеята за взаимодействие между фотографа и модела. Обикновено под “портрет” се разбира лицето на един човек, но портретите и включвате и тялото, тъй като присъствието само на лицето за нея е отегчаващо. Не получава достатъчно информация за обекта, който снима.

• Дрю Баримор е снимана от нея в фотосесията „Красавицата и Звяра”

• Бях впечатлена от невероятната фотосесия снимана от Лейбовиц за Vogue, наречена „Ромео и Жулиета”

• Една от най-големите звезди в модната индустрия рускинята Наталия Водянова е снимана за Vogue от Лейбовиц в нетрадиционна фотосесия
„ Алиса в страната на чудесата”

• Една от многото рекламни кампании, които в взима участие Лейбовиц
(Body By Milk)

Легенди се носят за работата й и нейната свръхвзискателност. В документалния филм за живота й, направен от сестра й Барбара и излъчен у нас по телевизия HBO,
главната редакторка на американския Vogue Анна Уинтур споделя: „Лейбовиц ни подлудява, разбира се. А бюджетът е понятие, което въобще не влиза в нейното съзнание.“

Грейдън Картър – редактор във Vanity Fair, я описва като „Барбара Стрейзанд с фотоапарат“, т.е. изключително взискателна и трудна за пазарлъци, когато става въпрос за работа.

„Добрата снимка зависи 10% от модела и 90% от фотографа.”