Политика и политическо говорене в СМК

Posted: май 4, 2011 by nikta87 in Връзки с обществеността

Саламин е много важен остров в гръцката история. Там е роден легендарният герой Аякс. Известно е, че там гърците окончателно са разбили персите. Островът е със стратегическо местоположение. Намира се близо до Атина. В една от многото битки тогава, гърците атиняните го губят в битка със съседна Мегара.  Било забранено да се споменава името Саламин и да се призовава за битка. Солон /634-559 пр. Хр./ е поет от благородно, но доста обедняло семейство. Той се правил на луд, за да не попадне под ударите на закона, за да подбуди гражданите да си върнат острова и успява. С помощта на словото, той успява да убеди хората в каузата си. Благодарение на уникалните си речи, атиняните се надъхват и си връщат острова. Солон е един от основоположниците на демокрацията.

Гърция, освен като майка на демокрацията, е и основоположник на ораторството. В Атина 5-ти век пр. Хр., са се оформили две партии :

–         Демократическа, която служи на народа

–         Аристократическа, която е подкрепена от богатите родове.

Демократическата имала доста повече подръжници в Атина. Всеки гражданин на Атина можел да участва пряко в изготвянето и гласуването на закони, всеки глас бил важен и хората осъзнавали това. За да има реална стойност мнението на даден човек, той е трябвало да убеждава другите в правотата си. Така се зародило ораторството, което се превърнало освен в необходмост, в мощно оръжие.

Перикъл бил от знатен род, обаче бил подръжник на Демократическата партия. Благодарение на добрите си ораторските качества, той спечелил битките в партията си и извън нея. Дълги години управлявал Атина. Той управлявал еднолично и чак до последния си дъх. С речите си той убеждава атиняните, че пътят, по който върви е правилния. Във всичките му речи властвал разумът. Хората винаги били съгласни с него. Той усещал публиката си, и когато виждал високомерие в тях, всявал ужас и ги подчинявал, както и обратното, когато имало страх в очите на народа, той им вдъхвал доверие.

В Атина нямало адвокати, а хората сами са се защитавали по време на съдебните процеси. Те обаче искали помощ от логографите. Те били оратори, които били добри психолози, познавали законите и били убедителни в защита на позицията си. Именно като логограф започнал кариерата си Демостен. В тази сфера той натрупва много опит. Демостен имал говорни дефекти и му било много трудно да привлече аудиторията на своя страна. Но с много усилия и практика успявал. Демостен бил патриот. Той винаги защитавал позицията на своя полис. Имал висок политически морал. След неговата смърт ораторите постепено губят своята власт.

Като говорим за ораторски техники и усвояването им се сетих за филма „Речта на краля”. Препоръчвам го на всички специалисти по комуникации, не само защото  съм безнадежно влюбена в Колин Фърт, но и защото има много полезни уроци, които можем да научим от Лайнъл.

С вековете политическите речи са си възвърнали влиянието. Естествено става дума за демократичните страни. Политическите речи трябва да имат цел и идея. Идеите трябва да са ясни. За политическата комуникация е важна и визията на говорещия. Ако в Атина ораторите са имали физически недъзи и въпреки това са били добре приемани от обществото, днес такова нещо много трудно ще се случи. Политикът трябва да изглежда добре, да вдъхва респект не само с приказките, а и с вида си. Много е важно как политикът представя своята програма. Тя трябва да е обяснена добре, а не с неясни изрази. Трябва да е интересна. Политическите идеи могат да бъдат представени и чрез книги. Капиталът и Моята борба донесеха на Маркс, Енгелс и Хитлер световна слава и милиони последователи по цял свят. Използването на книгата с цел политическо говорене изстрелва авторите в историята. Много е ефективно, защото книгата остава в историята и политическите идеи се съхраняват. Книги като тези са ценен исторически извор. Моята борба в момента е забранена в Германия и Чехия, но през годините е издавана дори и в Израел.

В политически речи трябва да се борави с факти, а не да се говори наизуст. Необходимо е да се говорят конкретни неща. Политиците трябва да са коректни в речите, не трябва да заблуждават.

Според мен, един от най-важните компоненти в политическото говорене в средствата за масова комуникация е разбираемостта. Думите, които се използват по време на речите, трябва да са ясни и точни. Не може един политик да обяснява нещо на хората, а те да си нямат представа за какво говори. Политиците трябва да се изразяват ясно и отчетливо, като накрая на речта всеки трябва да е разбрал какво иска да каже политикът, а не хората да трябва да тълкуват думите му по даден начин. Не трябва да има разлика в това, което е казал политикът, и в това, което слушателите са разбрали. Не може един политик да мънка пред медиите и когато остане недоразбран, после пак да трябва да обяснява какво е искал да каже, все едно се оттеглил от показанията си в съда, защото се е уплашил. Но това не означава, че трябва да говори все едно е на пазара. Според мен е недопустимо да говори на диалект и да използва жаргонни думи. Междуметията също не трябва да присъстват в речника на политика. Не може да се започва изречение в официална среда с: ами ,ааа, ъъъ, ах и други подобни. Политикът трябва да спечели хората, като им обяснява нещата ясно, но като говори със самочувствие. По-голямата част от народа има ниско мнение за себе си, хората не са уверени и искат да ги управлява можещ и знаещ човек. Политикът трябва да е интелигентен и информиран, за да спечели доверието на хората , а не да запълва минутите на „Господари на ефира”. Политиците са хора, затова не може да не правят грешки и гафове, стига да не са всекидневние. Трябва да говорят само за неща, за които са компетентни, за да не се излагат. Тодор Живков може 45 години да е управлявал България, но ще си остане в историята с култовата му реплика  “Таз година завод за полупроводници, догодина – за цели!”. Една такава реплика в демократично общество би му намалила доста електората.

От политиците до голяма степен зависи стандарта ни на живот. За да  гласуваме за тях трябва да ни изглеждат надеждни. Добре е да имат щастлив семеен живот. В крайна сметка, ако един човек не може да управлява собствения си живот, как той ще може да управлява един народ?

Един политик трябва да се съобразява с много неща. Всяка негова дума, казана на публично място, трябва да е обмислена. Той трябва да притежава много качества, да има добра външна визия, да е харизматичен. Трябва да говори на правилен език, да уважава събеседниците и противниците си. Трябва да разбира народа си и да уважава историята на родината си, това винаги се харесва на хората. Трябва да разбере, че не може всички да го харесват, че хората са различни и даже да се справя отлично, че ще го саботират, за да може някой да се облажи от неговата издънка.

За да се харесат на хората, политиците трябва да се харесат първо на медиите, защото и те играят голяма  роля в изграждането на образа на политика. Почти невъзможно е, ако медиите настройват хората срещу даден политик, той да успее. Все пак медиите са посредникът между масата и властта и те решават как да представят даден човек.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s